Програма;
Отпътуване от София в 5.00ч от стадион Васил Левски по маршрут София – Калофер-м. Паниците.
Легендата разказва, че Калофер е основан в 1533 година, когато група мъже, предвождани от Калифер войвода, „владеели“ тази част на Стара планина и постоянно нападали преминаващите турски кервани. Невъзможността да се справи с Калифер войвода и хората му, принудила султана да разреши на хайдутите да се заселят по тези земи при условие, че престанат да нападат керваните. Войводата приел предложението и се установил в землището на днешен Калофер. Легендата също разказва, че, заселвайки се тук, тези мъже нямали жени и затова „откраднали“ невести от близкия град Сопот. Привилегиите, които градът получава още от самото си начало, са спомогнали за съхраняването на чисто българския му характер. В Калофер винаги са празнували и се празнуват традиционните български празници.
През следващите векове Калофер израства като важен културен и търговски център. Селото е опожарено от кърджалии през 1799 (от банда, водена от Индже войвода) и 1804 година, но се възстановява сравнително бързо. В средата на XIX век селището е относително богато, заради което е наричано „Алтън Калофер“ (Златен Калофер), като повечето му жители се занимават с производството на шаяк, има няколко по-едри търговци, а доста калоферци работят в Цариград като абаджии. Според свидетелства на посетили града през 1861 година американски мисионери, той има 7500 жители, изцяло българи. Отпътуване за м. Паниците. Тръгваме за връх Ботев от местността Паниците в Калофер. Слизаме до река Тунджа и вървим за кратко по нея, след което започва стръмно изкачване през гората. Продължава горе-долу половин час, след което излиза на обширна открита местност. Наклонът рязко намалява и изглежда почти равен. Оттук сме само направо по широка пътека. След двайсетина минути минаваме покрай първата чешма по маршрута.
Всъщност тепърва навлизаме в резерват Джендема и хижа Рай се намира в него. Напред може да видим каква е целта – да слезем до долината под нас, след което да изкачим планинския гребен насреща, който са образували Райските Купени. Хижата се намира на най-високата му точка, отвъд гората.
Преходът навлиза сред красиви букаци, които засега са редки. Пътеката продължава да бъде с малък наклон, но този път надолу и по-скоро е широк черен път засега. След 15-20 минути той свършва на едно уширение, откъдето тръгва пешеходна пътека. Гората започва да се сгъстява, а пътеката става малко по-стръмна надолу. Съвсем скоро достигаме долината на река Малка Бъзовица, която е най-ниската точка на тази част от маршрута. Оттук започва постепенно изкачване. Почти веднага достигаме до чешмата Мечата глава, която в края на лятото след големи суши пресъхва. Но десетина минути след това има още една, която е пълноводна.
Около час след навлизането в резерват Джендема наклонът рязко се увеличава. Това е след долината на един приток на река Голяма Бъзовица. Оттук нагоре става доста тежко, но няма нищо опасно. По някое време дори ти се струва, че няма да има край. След час и нещо преход по склона обаче се вижда пролуката между дърветата и излизаме на хребета. Още 5 минутки и сме на хижа Рай, където може да се подкрепим с вкусен обяд на фона на Райското пръскало, което тече по отвесните скали на Джендема.
От хижа Рай по Тарзановата пътека
Малко след хижа Рай е най-шеметната част от целия маршрут – изкачването по Тарзановата пътека. Но преди да стигнем въжетата, трябва да повървим още малко. Умората вече е по-голяма и темпото е по-бавно. Тръгваме по пътеката край параклиса, която вече има и зелена маркировка, заедно със синята. След 5 минути сме на разклона за Райското пръскало, което е на половин час по стръмна пътека. Вие преценете времето и силите си, преди да удължите прехода си с отиване и връщане до него.
На 15-20 минути от хижата се намира разклона за връх Ботев. Не би трябвало да имате проблем да проследите пътеката, въпреки липсата на маркировка и обозначителни стрелки. Все пак ще опиша няколко детайла. Разклонът се намира на 20-30 метра след една предупредителна табела за лавини, която се намира между два жалона от зимната маркировка. На самия разклон върху камък е нарисувана синя стрелка с надпис „хижа Васил Левски“, която сочи направо по камениста пътека. Точно преди този надпис вдясно е Тарзановата пътека, която вече се движи само по зелена маркировка.
От тук насетне едва ли бихте объркали маршрута до подножието на връх Ботев. Наклонът доста се увеличава. До първото метално въже на Тарзановата пътека се върви около половин час след разклона. Малко преди него по скалите тече вода, ако имате нужда. От там се тръгва на серпентини по скалистия склон на Джендема. Пътеката обаче е достатъчно широка и на места въжето по-скоро има спомагателна функция, отколкото обезопасителна. Както описах по-горе, имаше само две места, които изискват по-специално внимание.
От Тарзановата пътека до връх Ботев
От първия до последния участък с въжета се преминава за около 45 минути. Не мислете обаче, че вече сте изкачили Ботев. Има още поне час преход до него. Хубавото е, че наклонът става доста по умерен, макар че продължава да задъхва. Или поне така ни се струва след Тарзановата пътека. Срещу нас вече се показва върхът на кулата, а пътеката е ясна и широка.
Тя върви направо близо половин час, когато прави завой надясно, където се превръща в широк коларски път. Точно там се оглеждайте за маркировката, която излиза вляво от пътя. Не е фатално да продължите, просто ще пообиколите малко. Единствено при мъгла и липса на GPS може би е добре да се придържате към маркировката, тъй като пътят се губи по някое време и за ориентир служи кулата на връх Ботев, която в мъгла няма да се вижда. Около час и малко след последните въжета на Тарзановата пътека сме на най-високата точка на Стара планина. Тук можем да се подкрепим с храна и напитка в туристическата спалня на върха.
Накъде можем да продължим след изкачването на връх Ботев?
Ако слизаме отново към Калофер, може да го направим по жълтата пътека през заслон Маринка, за да не повтаряме маршрута.
Можем да разделим маршрута до връх Ботев на няколко части:
- От Калофер до местността Долен Параджик (1:45 часа)
- От местността Долен Параджик до хижа Рай (2:45 часа)
- От хижа Рай по Тарзановата пътека (1:45 часа)
- От Тарзановата пътека до връх Ботев (1:30 часа)
- Отпътуване за София. Пристигане на стадион Васил Левски вечерта.
