Програма :
Отпътуване от София в 6.30ч от входа на стадион Васил Левски по маршрут София – Калофер.
Подробна информация за маршрута
Райското пръскало е една от най-големите природни красоти на България. Той е най-високият водопад на Балканите, по който тече вода целогодишно. Извира от вечен снежник под връх Ботев и водите му падат по отвесните склонове на Джендема в национален парк Централен Балкан. Най-подходящият период да го посетите са месеците май и юни, когато е най-пълноводен и достъпен при летни условия.
До Райското пръскало се стига единствено пеша, а най-удобният изходен пункт е град Калофер. Преходът е дълъг и тежък, но все пак е възможен с връщане до града на същия ден, стига да сте подготвени физически. Най-добрият вариант е с преспиване на хижа Рай, но имайте предвид, че през летните уикенди е претъпкана (има дни, в които няма къде да се разпъне и палатка) и трябва да запазите места поне месец-два предварително.
Най-важното за маршрута от Калофер до Райското пръскало
Началната точка на маршрута е местността Паниците в Калофер, която е достъпна с автомобил. Към 2020 г. няма обществен транспорт, а пешеходното разстояние от центъра на града до нея е близо час и половина.
Маркировката е в отлично състояние до хижа Рай. От там до самия водопад няма, но пътеката е ясно различима.
Питейна вода има на няколко места по маршрута и на хижа Рай.
Открит/сенчест – половината от маршрута се движи на открито, но (по мое мнение) най-тежката част е в гора.
Теренът е предимно почвен.
Опасни участъци няма.
Можем да разделим маршрута на три части:
От Калофер до местността Долен Параджик (1:45 ч)
От местността Долен Параджик до хижа Рай (2:45 ч)
От хижа Рай до Райското пръскало (0:30 ч)
От Калофер до местността Долен Параджик
Тръгваме към Райското пръскало от местността Паниците в Калофер. Маршрутът започва по стръмна горска пътека, която продължава около половин час. След като излезем от горския пояс, наклонът рязко намалява. Намираме се на обширни поляни, по които се движим в следващия час и петнайсетина минути. Тук е много горещо в летните дни. Препоръчвам ранно тръгване, за да избегнете обедния ад. Първата чешма се намира двайсетина минути след края на гората, леко вляво.
След повече от час вървене на открито, излизаме на разклон в местността Долен Параджик. Наляво е екопътека „Бяла река“, надясно е жълтият маршрут за връх Ботев, а направо е нашата пътека към хижа Рай и Райското пръскало. 5 минути след разклона се открива една от най-красивите гледки по българските планини – към Джендема и връх Ботев над него. Зашеметяваща е! Има няколко пейки, на които да починете с тази гледка насреща. Общо от Калофер до тук е около 1:45 ч.
От местността Долен Параджик до хижа Рай
Навлизаме в резерват Джендема, по чийто скалисти склонове тече Райското пръскало. Поглед напред разкрива какво ни очаква – слизане до долината под нас и изкачване до гребена на Райските купени отсреща. Хижа Рай се намира на върха му, от другата страна на гората.
Започваме леко спускане по широк черен път, който навлиза в букова гора. След 15-20 минути пътят свършва на едно уширение. Вляво от него тръгва тясна горска пътека. Гората се сгъстява, а наклонът се увеличава, но не много. Скоро достигаме река Малка Бъзовица, след която наклонът се обръща нагоре. Малко след нея стигаме до чешмата Мечата глава. Бях по този маршрут през септември и почти не течеше вода по чучура. За щастие след десетина минути има друга чешма, която течеше нормално.
Много скоро наклонът рязко се увеличава – веднага след като прекосим едно поточе. Оттук нататък вървенето става доста тежко в продължение на час и половина, може и повече – почти до хижа Рай. За щастие гората е гъста и предпазва от жаркото слънце. След като излезем от горския пояс, остават пет минутки до хижата. Ето че красивата ни цел се вижда ясно зад нея – Райското пръскало се спуска по Джендема.
От хижа Рай до Райското пръскало
Ако мислим, че се е свършило – не е така. Имаме още половин час до Райското пръскало по също толкова стръмна пътека, колкото досега. Продължаваме от другата страна на хижа Рай, минаваме покрай параклиса и се запътваме в посока водопада. Точно където се прекосява река Пръскалска, на първия завой на пътеката край едни камъни има разклонение. Основният маршрут продължава към Тарзановата пътека и връх Ботев, а вдясно излиза малка пътека, по която ние трябва да тръгнем. Тук ще вметна, че ако идвате май и юни, е много вероятно реката да е пълноводна. Затова е препоръчително да бъдете с хубави непромокаеми обувки.
Оттук до Райското пръскало няма много за описване. Само ще обърна внимание, че на места пътеката е сипеста и хлъзгава, но нищо сериозно. След двайсетина минути сме в подножието на водопада.
Отпътуване за София към 18.00ч.
