Програма; първи ден
Отпътуване от София в 8.00ч от входа на стадион Васил Левски по маршрут София – Банско – Добринище .
С лифта от хижа Гоце Длечев се отправяме към хижа Безбог. Настаняване.Свободно време. Нощувка.
2-ри ден
Закуска
Отправяме към един от най-красивите върхове в Пирин – връх Джангал 2730 м.надморска височина. Името му е свързано с думата „джангал“ – овца която е загубила агнето си.
1. хижа Дамяница – Тевно езеро
От хижата се поема по пътеката, следвайки синята маркировка. Навлизаме в гората, където ще се насладим на невероятно много на брой и различни дървесни и растителни видове.
Все още омагьосани от гледките трябва да продължавамее по пътеката, с повишено внимание тъй като маркировката на места изчезва ,
С изкачването нагоре пътеката става по-стръмна и камениста. След около 30 – 40 минути ще стигнем до Превалските езера, където а си отдъхваме за мъничко.
Превалските езера са група от четири планински езера, които са разположени в Превалския циркус между върховете Валявишки чукар (2664 м.) и Превалски чукар (2605 м.) и седловините Мозговишка порта и Чаирска превала.
Преходът продължава през Мозговишка порта, като през цялото време следваме синята маркировка. Изкачването е стръмно, на места се преодоляват морени.
При Мозговишката порта пътеката със синята маркировка за Тевно езеро се пресича с червената маркировка на пътеката от хижа Вихен– и двете ще ви отведат до заслона Тевно езеро.
Преминаване през Мозговишката порта, следва кратко спускане, след което ще се види заслона на Тевно езеро.
2. Тевно езеро – връх Джангал
Тръгваме по пътеката зад заслон Тевно езеро към седловината между върховете Валявишки чукар (2662 м) и Момини двори (2722 м). Оглеждаме се за оранжевите точки, но въпросът е да стигнем до тази част на седловината, където е улеят, който слиза надолу към Валявишкия циркус. Важно е да се мине през това място, защото е основоположно за остатъка от прехода. Там има една по стръмна скала, по която да слизаме по-внимателно. Скоро започва подскачането по огромните камъни на морените. От време на време има лека промяна на терена, но рядко. Поне час припкаме по скалните късове, докато най-сетне стъпим на стабилна за краката почва. Това се случва на премката между Джангал и Момини двори. Минаваме покрай острия зъбер, който привлича вниманието отдалеч, и се отправяме нагоре към върха.
Оказва се, че самото изкачване е технически най-лесната част от маршрута, макар че отдалеч да не изглежда така. Тук си е бъхтене само нагоре, но предимно по мекичко. По пътеката са се образували удобни почвени стъпала, които улесняват повишаването на денивелацията. Може би половин час е достатъчен за достигане на най-високата точка на връх Джангал.
Там няма нужда от думи – вижда се почти всичко от Северен Пирин. Надолу пък ще забележим и „местната“ забележителност – Самодивските езера, известни още и като Кралеви езера. Самият връх Джангал за кратко е носил името Самодивски връх. Впечатление ще направи, че едно от езерата е с формата на сърце и оттам произхожда името му Сърцето на Пирин. Кратка почивка и тръгваме обратно в посока към Банско .
