Програма на пътуването:
Отпътуване от София стадион Васил Левски, в 8:00часа по маршрут Самоков – Белчин – Цари Мали град. Пристигане в Самоков и разходка. Миналото на града е свързано с добиването на желязо. В подножието на Доспейската планина (Лакатишка Рила) при Шишмановия пролом се намира Шишманово кале. Там има раннохристиянска базилика и манастирски комплекс. Строителството им се отнася към епохата на Римската империя. Опожарени са през VI – VII век от варвари. Името е свързано с легенди и приказки за последните битки на цар Иван Шишман. Някога тук е имало римско селище, а сегашният град е възникнал по-късно – в началото на XIV век – като рударско селище. По това време българските занаятчии влезли в пряка връзка със западноевропейските рудари саксонци, наричани саси, и по техен образец били въведени саксонски пещи (видни), ковашки работилници (мадани) с духала и големи чукове (самокови, откъдето идва и името на града), движени с водна сила. До падането на града под Османско владение (1372г), Самоков бил икономическо и културно средище. От 1557 до 1907г градът е център на Самоковската епархия. Според свидетелства на посетили града през 1859г американски мисионери, той има 15 хиляди жители, като 2/3 са българи, които поддържат процъфтяващо училище с ученици от целия регион. Девическият манастир „Покров Пр. Богородици“ в Самоков започва своя живот около 1772г като малко девическо монашеско общежитие. Основано е от баба Фота, която подарява имотите си на Рилския манастир, а в собствената си къща обединява малобройна девическа общност. В средата на XIX век там вече, по каноните на оформения по подобие на Рилския типик устав, живеят повече от сто монахини и послушнички. Още от създаването си, женският метох става средище на духовност и просветителство. През 1837 – 1839г, наред с други разширения, е издигната внушителна трикорабна църква.
Отпътуване за Цари Мали град. Село Белчин е разположено в долина между планините Рила, Верила, Витоша и Плана. Намира се на 15км от Самоков и на 50км от София. Климатът през зимата е мек, а през лятото – хладен. Въздухът е чист, а природата е прекрасна и сравнително девствена. В района има термални води с температура 41 градуса, с доказани лечебни и профилактични въздействия върху опорно-двигателна система и кожните дерматити. В селото има две църкви – „Свети Апостоли Петър и Павел“, строена през 1883г, и гробищната църква „Света Петка“, която съществува от средата на XVII век, когато е построена върху основи на друг храм от XIII – XIV век. Църквата „Света Петка“ се намира на много стръмно място (вижда се от околните села) и е изоставена преди около 60 години. През 2006г е подета кампания за възстановяването ѝ от местните жители. На 14 Октомври 2007г, след усилен период на възстановяване, тя е преосветена. Екип от изкуствоведи, историци, художници, резбари, архитекти и други извършва огромен труд, който впоследствие е възнаграден и църквата е обявена за сграда на годината. За дългата и богата история на с. Белчин свидетелстват и останките на голяма крепост с параклис, намиращи се на хълма Свети Спас, където има солидна крепостна стена, изградена от дялани камъни и тухли още от времето на Римската империя. Крепостната стена огражда площ от 9дка. Досега са разкрити 3 от 4-те кули на крепостта. Северно от портата е разкрит и християнски храмов комплекс, датиран към XV – XVI век. Църквата, намираща се извън крепостните стени, е датирана към XV век, като основите са вкопани в раннохристиянски храм от V – VI век. Монети и луксозна битова керамика свидетелстват за оживена търговия и култура от IV – VI век. Крепостта вероятно е разрушена и изоставена през VI век, след нападения на авари илиготи. Отпътуване за София пристигане вечерта.
ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ
